Прасковата е любим плод за много хора. Сочна, сладка и ароматна, тя изкушава сетивата и не можеш да ѝ устоиш. Така че тези дръвчета са много разпространени в България. Когато се полагат адекватни грижи, младите овошки започват да раждат още през първите си години. Ето какво трябва да знаем за отглежданите от нас праскови и през какви етапи минава процесът.
Засаждане – кога се прави?
Засаждане – прасковите са едни от дръвчетата, които се събуждат за живот още с първия полъх на пролетта. Ето защо е по-добре да засадите фиданките през есента. Подготовката на мястото за сеитба включва почистване на терена и изкопаване на дупка с дълбочина половин метър. Размерът на гнездото е около метър на метър. Изкопаната пръст се смесва с оборска тор, както и с богата на калий и фосфор изкуствена тор. Част от обогатената пръст се посипва по дъното, слага се фиданката и се затрупва с останалата. Ако сте решили да засадите повече от едно дръвче, то тогава трябва да предвидите достатъчно място за развитие на короните. Отстоянието на дупките една от друга трябва да е от 3 до 5 м. Характерно за тези дръвчета е, че корените им не се подрязват преди засаждане. Те се поставят в дупката така, че да сочат надолу и да не се преплитат. След като ги затрупате с пръст трябва да я притъпчете добре, след което да полеете с поне 20 л. вода. Торете дръвчето редовно (два пъти годишно), особено с азотна тор през първите 2-3 години от живота му. Прасковата понася добре засушаването, но при продължителна липса на валежи не е зле да полеете овошките. За да наберете сладки и вкусни плодове, не поливайте дърветата 2 седмици преди беритба.
Подрязване на праскови
Подрязване – първата резитба на дръвчето е след неговото засаждане. Можете да оставите клоните да растат свободно, ако имате много дръвчета. В противен случай оформете короната като чашка. Тази форма пропуска повече слънчеви лъчи, които да огряват плодовете. Стъблото се отрязва на около 80 см. височина. Клоните се изрязват до най-близката пъпка до последното разклонение. Основните клони подберете така, че да са разположени под голям ъгъл един спрямо друг и да дадат хубава форма на короната. След две години отрежете около 20 см. от върха, а чеповете отстранете. Издънките към вътрешната част на дървото почистете, за да се оформи чашката. При свободно растяща корона се изрязват само клоните по стъблото, които са на височина под 60 см., както и слаби и неправилно растящи клонки. Останалите се подрязват на 2 до 3 пъпки. На третата и четвъртата година изрежете клоните по-сериозно, защото броят им вече ще е значително нараснал.
Съветът на Fermerite.com: При нужда от добри градински инструменти, последвайте линка и вижте предложенията на ПроПлант.
Добив – как и кога?
Добив – макар да ви се струва, че това е най-лесната част, брането също има своите тънкости. Трябва да се прецени точния момент за прибиране на реколтата, за да няма загуби в добива. Плодовете не зреят едновременно, така че е необходимо беритбата да е периодична. Прасковите трябва да са с избистрен цвят, ароматни, но леко твърди. Омекналите, презрели плодове ще се развалят до два дни. Средният добив е 1,5 до 2 т. от декар.