Защо плачем когато режем лук? На това се казва интересен въпрос!
Известен факт е, че любимият ни лук разплаква много хора, дръзнали да го нарежат. В тази статия ще бъде разяснено защо това е така. Също така ще се запознаете и с лековитите свойства на този ценен зеленчук.
Лукът е зеленчук, използван от древността. Той открива всеобхватно приложение в различни рецепти. Овкусява различни ястия от трапезата ни с уникалния си вкус. Налично е разнообразие, свързано с видовете лук, на база различните цветове. Най-разпространените и популярни видове са зеленият и старият лук.
Цветовете, които старият лук обхваща са жълт, бял и червен. Освен по цвят, има разнообразие и от вкусове: остър, пикантен, лют или лек, по-сладък. В наши дни можем да си набавим този ценен зеленчук в консерва, пресен, маринован, замразен, дехидратиран.
Ползва се в готвенето на различни салати и ястия, когато е нарязан или накълцан. Когато е нарязан е подходящ и за приготвянето на гарнитура.
Освен на трапезата, този кулинарен зеленчук намира приложение и в народната медицина. Влияе благоприятно на организма при различни болести, най-известните са: болести свързани със сърдечносъдовата система, остеопороза, настинки, диабет и други. Лукът има приложимост и при ракови заболявания, съдържа антихолестерол, действа противовъзпалително и антиоксидантно.
Прочетете още: Кога трябва да се извади лукът?
Хората от не малко държави познават лука, за да лекуват възпаления. Друг интересен факт за лука е, че влияе на кръвната захар – намалява я. Действа благоприятно на сърдечно-съдовата и стомашно-чревната системи. Полезен е за костите, укрепва ги, прави ги по здрави.
Защо лукът ни кара да плачем?
Лукът е част от кулинарното ежедневие на много домакинства. Вашите очи насълзявали ли са се, когато режете лук? Не знаете каква е причината за това? Този ефект е налице, защото лукът съдържа специфични вещества. Заради тях плачем, режейки лук.
За да отговорим на тези въпроси, трябва да дадем по подробно обяснение за същността на лука. Зеленчук на който клетки са отделени с мембрана в две секции. От едната страна на мембраната съдържа ензимите, а другата страна – серни съединения. След разрязване, немалко на брой клетки се разтварят, а химичното съдържание на двете страни се смесва. Тези химически взаимодействия водят до създаване на киселини, трансформират се в газообразно състояние.