Амарилис е впечатляващо по своята визия цвете, характеризиращо се с огромни цветове, които имат форма, наподобяваща тромпет. Цветовете на амарилиса достигат до 20 см в диаметър и се срещат в най-различни палитри.
Какво трябва да се знае, за да бъде осигурено подходящото за амарилис отглеждане?
Амарилисът е вид тропическо растение. В случаите, когато луковиците се отглеждат на открито, но в климат без замръзване, те разцъфтяват през късна зима и ранна пролет. А когато биват отглеждани на закрито, периодът им на активен цъфтеж е между ноември и април.
Засаждане на амарилис
Луковици
Ако за първи път засаждате амарилис, купете комплект за отглеждане на амарилис, съдържащ луковица с контейнер. На пазара се намират висококачествени холандски амарилиси с луковици, обичайният цъфтеж на които е между 4 и 6 седмици след засаждането им.
ВАЖНО: В зависимост от сорта, при някои премиум видове времето до разцъфтяване може да достигне до 10-13 седмици.
Съветът на „Фермерите“: Влез в eMAG.bg и разгледай най-актуалните оферти.
Контейнер
Контейнерът за амарилис следва да е с дренажни отвори на дъното, тъй като прекалено влажните корени могат да провалят растежа и здравето на луковицата. Контейнерът трябва да позволява поне 5-6 см пространство, а дъното му – да разполага също с 5-6 см допълнително разстояние.
ВАЖНО: Някои сортове амарилис имат по-едри луковици, достигащи обиколка над 30 см, а други растат повече на височина. Предвид това, уверете се, че контейнерът има достатъчно тегло за стабилност. Добър вариант за отглеждането на амарилис е цилиндрична ваза с камъчета, която придава и по-голяма естетика на растението.
Светлина
За да расте изобилно амарилисът, трябва да му бъде осигурена добра светлина от порядъка на 4 до 6 слънце дневно.
Почва
Луковиците на амарилиса се засаждат в почвена смес, предназначена за саксийни растения и позволяващи добър дренаж. Контейнерът се пълни с пръст до около половината, луковицата се поставя върху почвата, а корените се разпръскват дотолкова, доколкото обемът на съда позволява. След това трябва да се добави още почва. Най-добре е върхът на луковицата и пъпката да останат над нивото на почвата, затова спрете да добавяте от сместа тогава, когато се покрие около 70% от луковицата. Следващата стъпка е да се добави вода така, че тя да се оттича през дъното на съда.
Растеж и цъфтеж на амарилиса
Амарилисът се полива само веднъж седмично или дори по-рядко, преди да се появи някакъв цъфтеж. Индикация за нужда от вода е видимото засъхване на почвата.
Когато започне да се показва пъпка, излизаща от основата на луковицата, това е знак, че наближава цъфтенето. И когато пъпката стане готова да се отвори, тогава се преминава към равномерно поддържане влагата на почвената смес.
Какво трябва да се знае относно грижите за амарилиса след цъфтежа?
Атмосфера
Известно е, че амарилисът има способността да поддържа цъфтеж най-малко 7 дни. За да бъде траен, е нужно да се избягва прекомерна горещина и сухота в стаята, където цветето се отглежда.
Поддръжка на цветовете
Дори при най-обилен цъфтеж идва момент, в който той избледнява. Когато това се случи, трябва да се отреже стъблото на цветето до основата на луковицата, след като цветът изсъхне. Това се отнася само до цветовете – не се налага листата да се отстраняват. Щом се предприеме тази мярка, нов набор от пъпки и разцъфнал цвят ще се появят в рамките на една до две седмици след премахването на избледнелите цветове.
Запазване за последващи години
Ако амарилисът е преминал през два-три цъфтежа, това означава, че най-вероятно няма да цъфти четвърти път, но образуването на листа от луковицата ще продължи. Тя може да бъде запазена и да се направи опит за ново разцъфтяване от нея през следващата година, ако не бъде заменена с нова.
Пролет
При настъпване на пролетта, саксията може да бъде поставена на открито, под ярко слънчево до частично слънчево място. Друг вариант е засаждане на луковицата в градината навън. Правилото е 1/3 от горната ѝ част да се държи над нивото на почвата.
При умерено, според необходимостта, поливане и наторяване, зелените части ще акумулират енергията, необходима на луковицата за образуване на цветове през следващата година. Изобилието на цвят може да се предопредели според дебелината на луковицата – колкото по-голяма и по-дебела стане тя, толкова повече цветове ще даде през предстоящия сезон.
Есен
При наближаване на есента и, респективно, по-студените месеци на годината, луковицата трябва да се извади или да се пренесе на закрито. Редно е да бъде поставена на хладно и относително тъмно място, като поливането се преустановява. Това е периодът на почивка от страна на луковицата и след тази пауза, чиято дължина е между 6 и 12 седмици, следва изваждането ѝ и откъсване на изсъхналите листа по нея. Отново се засажда в прясна почвена смес за саксия и се отглежда така, сякаш е новозакупена.