Лещата е едно от най-старите културни растения. Тя е студоустойчива пролетна култура. Сеитбата й започва в края на февруари и началото на март. В началото от периода на растежа и развитието си тя издържа без щети при минимални температури до минус 6 С, а в по-късните фази – до минус 8-9 С.
Лещата обогатява почвата с азот, както и е подходящ предшественик на пшеницата и другите житни култури. В България са разпространени и двата подвида леща, а именно едросеменна и дребносеменна. Дребносеменната леща притежава по-добри вкусови качества, и е по-малко взискателна към почвено- климатичните фактори. Дребносеменната леща е с по-къс период на растеж и развитие ( 60-70 дни) от едросеменната (80-130 дни).
Лещата пониква при температура 4-5 С за около 10-12 дни. В началните фази от растежа и развитието си растенията имат изключително високи изисквания към влагата в почвата. В по-напреднал етап от развитието им устойчивостта на растенията към липсата на вода нараства, особено при дребносеменните сортове.
Лещата вирее благоприятно на песъчливо-глинести и глинесто-песъчливи варовити почви. На дълбочина 20-22 см се извършва основна обработка на площите, предназначени за отглеждането на растителната култура. През пролетта предсеитбените обработки включват култивиране и брануване.
Внасянето на минерални торове при лещата зависи до голяма степен от предшественика. Когато лещата се отглежда в почви бедни на азот, тогава е необходимо азотно торене. Повишено съдържание на азот в почвата води до развитие на голяма вегетативна маса, цъфтежът се удължава, а узряването на семената става неравномерно. При отглеждане на леща на неплодородни почви, торенето се извършва с умерени дози фосфорни и калиеви торове (4-5 кг активно вещество на декар). Фосфорният тор (суперфосфат) може да се достави еднократно през есента или на два пъти – половината с есенната оран, а другата половина – с предсеитбеното култивиране.
Лещата се засява при междуредово разстояние 10-12см, на дълбочина 3см при дребносеменните сортове и 5см при едросеменните. Семена трябва да са с висока чистота, най-малко 96% и кълняемост – над 90%.
Сеитбената норма за дребносеменната леща е 8-10 кг/дка, а за едросеменната – 12-14 кг/дка. За едновременно и бързо поникване на семената след сеитбата засетите площи трябва да се обработят. В периода от поникване до фаза цъфтеж е препоръчително да се извършат 1-2 бранувания. Лещата се прибира, когато узреят над половината от чушките. За намаляването на загубите от разпукване и ронене на чушките се препоръчва прибирането им да се случва в ранните часове на деня.