В условията на пандемия българското розопроизводство също среща сериозни затруднения. У нас има множество розови насаждения, пред които обаче стои възможността да не бъдат прибрани. Причината за това е намалената до минимум изкупваемост и ниската предлагана цена, която в никакъв случай не компенсира дори труда на берачите.
Жители на град Стрелча, които миналата година са имали пункт за изкупуване на рози, не мислят да го отварят тази година, съобщава Cross.bg. Причината за това е отказът на много от производителите да берат и продават своите маслодайни рози.
„Така ще ги затрием розите, аз моите не ги и обработвам вече“, споделя собственичка на няколко декара розови насаждения. И не е единствена. „Просто ни отрязаха главите, както се казва. И да протестираме, няма кой да ни чуе, а никой не иска да работи за 1,50 лв. за килограм. На 1 декар насаждения имам разходи около 500 лв. – плащам за обработка на земята поне два пъти в годината, отделно от това за тор и препарати за растителна защита. Убиваме се от работа в слънце, пек и дъжд и сред много пчели берем розите, а накрая ни плащат наполовина като казват, че другите пари ще ги получим чак когато розоварните си реализират продукцията. Иначе много ги обичам, от дете съм израснала с розите, много е хубаво да береш рози и това много ще ми липсва. Тази година само ще отида да си откъсна букет и да направя снимки на нашите розови насаждения.“
Прочетете още: Стартира идентификация на площите с насаждения маслодайна роза
„Проблемите в производството на етерични масла сега се усещат най-силно, но те са натрупани от години и не са резултат на нечий каприз за натиск върху бранша, а се дължат на чисто икономически механизми, които следват пазарната логика“ – съобщава главният мениджър на производството в една от най-старите розоварни у нас – Веселин Ганчев. И допълва: „Това, че розопроизводителите няма да берат розите си, е лично тяхно решение – нито аз, нито някой друг може да им каже какво да правят. Проблемите на розопроизводителите са в заплащането, което ние, преработваталите, им даваме, но и това има своите обяснения.
Първо, имаме достатъчно стока от миналата година, която залежава и това се отнася за всички розоварни. Другата причина е, че конкурентите ни предлагаха турското розово масло миналата година на доста по-ниска цена от нашата. И въпреки твърденията, че българското розово масло е много по-добро, когато разликата в продажната цена е 1500 долара, клиентът предпочита да купи стока с по-ниска себестойност.
Друг фактор е, че в момента има достатъчно много розов цвят. Количеството произвеждан розов цвят, а същото се отнася и за лавандулата, е заради многото европейски програми за засаждане на маслодайни растения. Засадиха се много площи, а високата изкупна цена, която се предлагаше през 2016 -17 г., достигаща над 5 лв., стимулира много земеделци да си помислят, че като отглеждат от 130 до 150 дка рози, бързо ще станат милионери.
След време тези рози се развиват и започва свръхпроизводството на розов цвят, който няма как сега да се реализира. Аз от дни водя кореспонденция с наш партньор от чужбина, според който същността на проблема е в неработещата търговска мрежа.
Сега местата, където най-много се купува парфюмерийна продукция – магазините и летищата, са затворени и няма никакво търсене. След като не продават парфюми производителите намаляват покупката на суровина за тях. По-красноречив пример от този едва ли някой може да даде.“