Растението праз е от сем. Луковични, но за разлика от другите луковични видове, през първата година образува лъжливо стъбло, а не луковици. Ценните му свойства се дължат предимно на съдържащата се в него фосфорна киселина.
Понеже има дълъг вегетационен период, продължаващ дори до октомври, стъблото постепенно нараства, образувайки се от тръбестите основи на листата.
Ако се отглежда на засенчено място, празът дава слаби растения и нисък добив. Има дълбоко разположена коренова система и по-голяма надземна маса, затова има нужда от много влага.
Основните грижи за вашия праз през вегетацията включват поливане, окопаване и подхранване.
Поливане
Поливането е един от най-важните етапи от отглеждането на праз. От него зависи качеството на тази култура и количеството на реколтата.
През цялата вегетация са необходими 12-14 поливки. От юли до средата на септември трябва да бъдат през 7-10 дни, а след това докъм октомври – на 14 дни.
Окопаване
Окопаванията са много важни, защото улесняват газовата обмяна между въздуха и почвата. Освен това се намалява заплевяването, което обикновено става повече след поливки и торене.
Празът се окопава 2-3 пъти. Първият път е около 10 дни след засаждането, като преди това е извършено презасаждане и поливка. Следващите 2 окопавания се правят през 10-15 дни.
Окопава се плитко, на не повече от 5-6 см, за да не се нарани кореновата система.
Подхранване
Когато растенията имат вече 2-3 листа, се подхранват на кв. м с 10-15 г амониева селитра. Това се прави и когато имат 5-6 листа. Празът се нуждае и от фосфорни и калиеви торове при второто и третото окопаване.
Много добър вариант е и подхранването с размит в поливната вода оборски тор 1-2 пъти през вегетацията. На по-късен етап може да се направи и листно подхранване с подходящи за целта торове.
Опитните градинари съветват изрязването на страничните листа на праза, когато растенията са на няколко листа. Така стъблото се изхранва по-добре и наедрява повече.