Подготовката на качествен силаж за есенно-зимния сезон е много важна, тъй като животните имат нужда от сурови протеини, минерали, фибри и витамини. Той подобрява работата на храносмилателния тракт, като допринася за преработката на грубия фураж.
Предимства на силажирането
Сред основните предимства на силажирането са следните:
- Загубите на много витамини и хранителни вещества в зелените и сочни фуражи, които се съхраняват като силаж, са по-малки.
В съдържанието на силажите има много стимулатори и елементи, които поддържат организма на животните и подобряват растежа им. Така например при изсушаването на сеното от 40 до 95% са загубите на каротин, като това зависи от климатичните условия. Също така при по-високи температури на изсушаване някои белтъчини се променят много и животинският организъм ги усвоява трудно.
Силажирането обаче запазва каротина, като в някои случаи той се увеличава поради разпадането на багрилното вещество ксантофил и преминаването му в каротин.
- Силажирането води до промени при въглехидратите – захарите и скорбялата се превръщат в млечна киселина. Тя влиза в ролята на консервант и пречи на много микроорганизми да се развият и да причинят други ферментации освен млечнокиселата.
Химичният показател за киселинност е известен като рН. Ако той е нисък, киселинността е изразена по-силно. Това зависи от количеството на захарта във фуражите. Ако захарите са много, те се силажират по-бързо и лесно.
Видове фуражи за силажиране
Всички животни предпочитат фуражите да са леко кисели с рН 4,2. Ето защо съдържанието на захари е нужно да се регулира, като се смесват такива с повече и с по-малко въглехидрати. Най-ниският минимум на въглехидратно съдържание е показател за получаването на силажи с нужното качество.
Видовете фуражи според захарното съдържание са такива, които се силажират:
– лесно – варени тикви, картофи, царевица на кочан, кореноплоди и др.;
– трудно – стъблата на повечето зеленчукови култури, детелина;
– заедно с други растения – коприва, люцерна, еспарзета и др.
Съотношението на фуражите, участващи в силажирането, се определя по готови схеми.
Технология на силажирането
При подготовка на силажа се преминава през различни етапи, включващи събиране на фуражните култури, смилане, складиране, уплътняване на зелената маса и приготвяне на херметически подслон за силажа.
В някои страни се практикува използването на препарати за повишаване на киселинността и против развитие на плесен.
Важно е да се осигури безвъздушна среда и достатъчно водно съдържание – 65-75%. При по-ниска влажност се образува плесен, а по-високата понижава хранителната стойност на силажа.
Силажирането трябва да става бързо, за да се постигне по-добро сцепление – на ден да се прави пласт, дебел поне 3 м.
Когато вместилището е напълнено със силаж, отгоре се поставя полетиленово платно, върху него – пласт слама и 20-30 см пръст. Така силажите не замръзват, а някои покриват пръстта с черна мушама против влага и сняг.