Във всяка българска кухня се използва чубрица и дори си счита, че тя е най-българската подправка. Ето защо се слага почти във всяко ястие без десертите, макар че през Средновековието подправяли с нея и сладкиши.
В България чубрицата е позната и под името чубрика, като се разграничават различни видове – планинска, балканска, алпийска и градинска.
Освен като подправка, чубрицата се използва и за лечебни цели. Облекчава хрема и кашлица, използва се при сърцебиене, високо кръвно налягане, като диуретично средство и др. Чубрицата е и основна съставка на българската традиционна шарена сол.
В нашата страна градинската чубрица се отглежда навсякъде заради силния си аромат. Понеже е непретенциозна култура, лесно се отглежда, но на слънчеви места. Много често това става покрай лехите с други зеленчукови култури, близо до напоителните вади.
Градинската чубрица е едногодишно растение. Засажда от разсад през май, но може да се отгледа и чрез семена, засети през април заедно със средно ранните зеленчуци.
Кога чубрицата е готова за прибиране?
Реколтата от чубрица е готова да я приберем, когато започне да цъфти след средата на юли. Добре е да не се изчаква да образува семена, защото качеството й се влошава и ароматът отслабва.
В слънчев ден, предимно сутрин, стъблата се орязват ниско с нож или се отскубват. Препоръчително е да се измият, защото много често от полягане или силен дъжд има по тях кал. Изчаква се стръковете да изсъхнат и се навързват на малки връзки.
Ако искаме семена за следващата година, оставяме няколко растения да прецъфтят.
Как се суши и съхранява чубрицата?
Връзките чубрица се сушат на сенчесто, сухо и проветриво място. Проверяваме дали листенцата са изсъхнали, като ги стриваме с пръсти. Ако са сухи, ги оронваме и ги стриваме.
Получената суха чубрица прибираме в хартиени пликове, плътно затворени буркани или дървени кутии.
Изсушена и добре съхранявана, чубрицата запазва аромата си до 2 г.